Общество-8

Минало, настояще и препоръки за бъдещето развитие на село Генерал- Гурково, Казанлъшка околия

продължение от предишния брой…

Върху основите на изгореното село Колупчий, след разпръскването на кърджалийските орди, работливите колупчийци са си направили ново село, което вече се е нарекло Хаинето. Селото се е казвало Хаинето, тъй като те се считали като покровителствани от държавата, с задължение да пазят едничкия тогава работещ Хаен-боазки или Хаин-боазки проход, да дават известно количество коне за султанските хора в Одрин и Цариград. Хаинци (Хаенци) не плащали данък на държавата и турчин в селото не е можел да нощува. Ако случайно е идвал турчин, той си е свършвал работата и е отивал да нощува в близкото село Ени-махала, сега Нова Махала, тъй като тогава село Николаево не е съществувало.

Обора на конете, които са били отглеждани за султанските хора е бил в местността „Курията“, между реките Лазова и Радова, непосредствено до Ст. планина, западно от селото.

Пашата на конете е била из голямото землище на Хаинци, което сега е поделено между селата Кн. Евдокия, тогава Конаре, Николаево, тогава Ешекчии, Нова-махала тогава Ени-махле и Ветрен тогава Лахънлии-Уфланлъ.

Като се премине селото към запад и се прегази реката Лазева, излиза се на един площад от около 4-5кв.км. с три страни, на който върха опира на скалата „Дебелец“ (Хисаря)където е сега ж.п. мост на ж.п. линия Дъбово-Сливен и където е сега шосейния мост на шосето Дъбово-Ветрен-Николаево-Твърдица-Сливен, а двете му страни се мият от реките Лазова и Радова, като третата му страна се опира на Ст. планина. Тук, където се опира този тристрачен площад на Ст. планина, се намират сега и в миналото едни от най- хубавите лозя на Хаинци, с изпекано грозде.

Тук по тия места са станали големи боеве, между турци и руси при идването на Дибича Задбалкански. През тия места е превел руси местният войвода Генчо Къргов на път за Тракия.

Както казваме Хаинето е било войнишко село и турци не са идвали често, освен по служба. По- късно селото е изгубило тези привилегии, поради вина на местните първенци, дрязгите и насилията над по- бедните и слаби българи. По- силните родове са заграбвали имотите на по- слабите, и тия по- слаби не намирайки упора у свои хора- българи са били принудени да търсят такава у турците.

Така, Мечевци заграбили нивата на некой сиромах. Телкиевци заграбили лозето на друг и най-после Узун-Иван е отнел нивата на Кокарча-Митя и последния ядосан, отива в село Балабанлии- сега Едрево, при Сали-бея и му продава заграбената му от Узун-Иван нива.

След като купил нивата, Сали-бей дошел един ден с аргагите си, натъкнал пищови и ножове на силяхлъка си и почнал да огражда най- хубавото място от площада, за да си прави двор пред очите на Хаинци. Тогава учудените хаинкьовци, до него ден, несвикнали да имат за съселянин турчин, се осмелили да го запитат, кой му е продал това селско място, а той им показал ножовете и пищовите си, тъй като бил доста кибар-бабаит. Тогава хаинкьовци се сетили, че злото те сами са си го сторили, но било вече късно. И така в продължение на няколко години, турските къщи станали над10-12. Тогава и почнали да идват много често турци от околните села, тъй като имали вече свои роднини.

Идването на турци ловджии е създавало големи грижи и страх за добрите и работливи българи. Един такъв случай е станал причина, щото мирният местен скрито действуващ закрилник хайдутин, Генчо Кънев Къргов, да стане явен закрилник на българщината от този и далечни краища.

В Хаинкьой са дошли ловци-турци и са спрели да пладнуват в дома на Генчо Кънев Къргов. Тогава той е бил на полето на работа. С тези турци е бил и синът на Кешиш Али от Балабанлии. Те почнали да се гаврят с жената на Генчо К. Къргов- Златка. Генчо К. Къргов като се връща от работа, заварва тия турци в домът си и по заповед е бил заставен да им разхожда конете- цървулите. В момента, когато турците са буйствали, Генчо К. Къргов взима брадвата си, убива трима от тях, а другите избягват. Тогава той хваща гората, събира другари и става хайдутин, закрилник на българите от този край.

Другарите му са били: байрактар- Генчо Верянов, хайдути- Колю Ялъмов от балканските села, Радой Караколев от Кортен, Цветко Караджов от Димовци, Васил Пачата от Твърдица, Петко Кортенчето и др. С неголяма, но отбрана дружина, войводата Генчо Кънев Къргов е обиколил Търновско, Габровско, Сливенския балкан, Матейската планина, Джандемите, Драгодановския балкан- с.Глушник, нападал е с дружината си Есерлийския султан и Черкменлийския султан, бил е на връх Марагедик и др.

В село Елхово, войводата Генчо К. Къргов е потърсен от ятаците си и му се оплакват, че от Казанлък са идвали турчета- синове на богати турци, за да дерибействуват. Войводата наредил, когато такива дойдат, да им се даде каквото искат и да му се съобщи за това. След известно време са дошли трима турци, много добре въоръжени от глава до пети и са поискали да им се доведат моми- Елховки, да им прислужват и играят ръченица.

Това им искане било изпълнено и веднага е съобщено на войводата Генчо К. Къргов. Когато гайдата е свирела и момите играели по пладне и в работно време, хайдутите на войводата ги заварват и с думите „давранма инъ“, турчетата замръзнали по местата си. Отведени в Балкана, след като бащите им са внесли откуп, войводата ги освободил, но предварително отрязва на всяко турче едното ухо, за да помнят, как се дерибействува над мирното и търпеливо българско население.

В Нова- Загора, християните се оплаквали, че местният бей разплаквал българите. Хайдутите на войводата го заварват на рака-кеф в чифлика му. Петко Кортенчето му отрязъл на единия крак жилата.

Очаквайте продължение в следващия брой…


Община Гурково

АНКЕТНА КАРТА

Големият полски писател Хенри Сенкевич казва: “Както и най-слабият ветрец може да събори дървото без корен, така и обществото без традиции не може да устои сред бедствията, които могат да го връхлетят отвън”

Уважаеми съграждани,
Предстои изработването на Бюджет 2017 г. и трябва да бъдат планирани
празничните прояви в община Гурково.
През годините се утвърдиха празници, които привличаха гости от
страната и чужбина.Те станаха добра реклама за града и община Гурково.
Уважаеми съграждани ,
Предстои изработването на Бюджет 2017 г. и трябва да бъдат планирани
празничните прояви в община Гурково. През годините се утвърдиха
празници, които привличаха гости от страната и чужбина.Те станаха добра
реклама за града и община Гурково. Моля, да посочите, кой празник бихте
желали да се провежда в гр. Гурково / възможен е повече от 1 отговор /:
Празник на розата – през последна събота на м. май:
Да Не
– Ако сте отговорили с „ДА” дайте Вашата идея за провеждането му
Празник на община Гурково – 4 септември :
Да Не
– Ако сте отговорили с „ДА” дайте Вашата идея за провеждането му
Био рали – през първата събота на месец септември:
Да Не
– Ако сте отговорили с „ДА” дайте Вашата идея за провеждането му
Фолклорен фестивал „С песните на Билчин юнак през вековете”-
м.октомври :
Да Не
– Ако сте отговорили с „ДА” дайте Вашата идея за провеждането му
Димитровден – празник на храма „Св. Димитър „ и града – 26 Октомври :
Да Не
– Ако сте отговорили с „ДА” дайте Вашата идея за провеждането му
Друг – посочете вида и времето за провеждане :
Да Не